Лидия Шулева: Промените в цените тръгват от суровините
Големите промени в цените се случват на база себестойност още при производителите. Увеличението на работната заплата, енергийни запаси, както и суровините водят до между 70-100% по-високи цени при производител. Там трябва да търсим генезиса на увеличението на цените.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Лидия Шулева - някогашен вицепремиер, икономист, някогашен вицепремиер и министър на стопанската система и обществената политика.
Има напън за приемане на отстъпки от огромните вериги към производителите, само че това е в границите на 1-2-3%. Търговските вериги работят с едни и същи проценти надценка от години. Но когато се промени базата, от която се потегля всичко става друго на края с струпване.
Винаги могат да се намерят в някои страни 1-2 продукта, които са с по-ниски цени по отношение на България. Но се гледа цялостната потребителска кошница. Според индекса на Евростат за България числото е 79, за Румъния и Хърватия е що годе същото, а 102 е в Люксембург, Дания и към скандинавието. Трябва да знаем, че влияние за цените оказва ДДС-то. В доста страни ДДС-то за храните е 3%, а в България е 20%. При огромните пазари също по този начин има съществени отстъпки на вносните артикули, а в България, защото пазарът е дребен няма по какъв начин да има такива отстъпки.
Основният проблем за високите цени в България идва от суровините и материалите. Правителството може да се намеси при цените на горивата, тъй като „ Лукойл “ получават най-големите помощи за електрическа енергия, получиха дерогация, а цените на горивата са доста високи.
Дават се дотации единствено на зърнопроизводителите. Секторите като зеленчукопроизводство и сходни все едно въобще не са важни и сега не са конкурентни.
Ние получаваме по-малко субсидии от останалите страни от Европа, само че това нещо може да се приказва, тук става въпрос за систематизиране.
Всичко зависи от договорите, които сме подписали, само че държавното управление би трябвало да договори по-високи дотации за нашите земеделци.
Турция спря износа на домати за България и видяхте за дни какво се случи. Тоест, ние се докарахме до тази ситуация да сме зависи от импорт. Когато си зависим от външно произвеждане си подвластен от цени, които са такива за стандарт на живот, който е доста по-висок, и идват при нас, когато тук стандартът е доста по-нисък.
В Германия е обикновено едно кисело мляко да е по-евтино откакто там дотациите за млекопроизводителите са доста по-високи. Няма как нашите цени да се конкурират.
Това, което ще окаже въздействие върху инфлация и цените е успокояването на пазара за енергийните запаси. Ако цените на газа и електричеството се нормализират каквато наклонност има в последно време, то инфлацията ще се възстановява.
Лошото е, че компенсациите за инфлацията се плащат на калпак, а не на нуждаещите се.
Надявам се след 2 април да имаме постоянно държавно управление, което да проведе анти-инфлационна политика.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Лидия Шулева - някогашен вицепремиер, икономист, някогашен вицепремиер и министър на стопанската система и обществената политика.
Има напън за приемане на отстъпки от огромните вериги към производителите, само че това е в границите на 1-2-3%. Търговските вериги работят с едни и същи проценти надценка от години. Но когато се промени базата, от която се потегля всичко става друго на края с струпване.
Винаги могат да се намерят в някои страни 1-2 продукта, които са с по-ниски цени по отношение на България. Но се гледа цялостната потребителска кошница. Според индекса на Евростат за България числото е 79, за Румъния и Хърватия е що годе същото, а 102 е в Люксембург, Дания и към скандинавието. Трябва да знаем, че влияние за цените оказва ДДС-то. В доста страни ДДС-то за храните е 3%, а в България е 20%. При огромните пазари също по този начин има съществени отстъпки на вносните артикули, а в България, защото пазарът е дребен няма по какъв начин да има такива отстъпки.
Основният проблем за високите цени в България идва от суровините и материалите. Правителството може да се намеси при цените на горивата, тъй като „ Лукойл “ получават най-големите помощи за електрическа енергия, получиха дерогация, а цените на горивата са доста високи.
Дават се дотации единствено на зърнопроизводителите. Секторите като зеленчукопроизводство и сходни все едно въобще не са важни и сега не са конкурентни.
Ние получаваме по-малко субсидии от останалите страни от Европа, само че това нещо може да се приказва, тук става въпрос за систематизиране.
Всичко зависи от договорите, които сме подписали, само че държавното управление би трябвало да договори по-високи дотации за нашите земеделци.
Турция спря износа на домати за България и видяхте за дни какво се случи. Тоест, ние се докарахме до тази ситуация да сме зависи от импорт. Когато си зависим от външно произвеждане си подвластен от цени, които са такива за стандарт на живот, който е доста по-висок, и идват при нас, когато тук стандартът е доста по-нисък.
В Германия е обикновено едно кисело мляко да е по-евтино откакто там дотациите за млекопроизводителите са доста по-високи. Няма как нашите цени да се конкурират.
Това, което ще окаже въздействие върху инфлация и цените е успокояването на пазара за енергийните запаси. Ако цените на газа и електричеството се нормализират каквато наклонност има в последно време, то инфлацията ще се възстановява.
Лошото е, че компенсациите за инфлацията се плащат на калпак, а не на нуждаещите се.
Надявам се след 2 април да имаме постоянно държавно управление, което да проведе анти-инфлационна политика.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ